ВСИЧКО

Не ме спираш -
нито ти, 
нито всичкото. 
Аз съм и тревата между плочките, 
и синьото между облаците,
но се радвай, че ги има, 
защото аз съм и слънцето, 
което никога не можеш да 
погледнеш в очите -
винаги ще гориш
от прякото,
като факла запален съм.
Унищожителни сте
като песен сте родени и умиращи -
нищожно е всичко крайно
с даваното начало.
Характеристики си има
всичко което е премисляно,
аз съм непомислян
мразите ме,
но и аз никога не съм се обичал.

Как

преподреждам атомите си
мисли по повод всичко
от огън ли съм тръгнал
или водата ме направи 

преподреждам атомите си
и пространството не помня 
къде са границите ми 
и кой ме обуславя

подреди ме безразборно
наново, новото да почна
без животите изтрити
и хората познати

подреди ми всичко
нищо да не помня
с късове отминали
бясно във съкралите да бъркам

нареди ме бързо
вертикално мисля
само дните си да чакам
и от късовете изживявани

най-близките да разпознавам.

Разрушен в Шизофрения

За себе си разказ,
разказва на себе си.
Истории 
за да не се помни,
разказва сам 
на маса за двама 
с поръчка за две питиета
спокойно - съкрушен 
невротично - бесен.
истории за минало,
в който е цял,
за да не се помни
е двама.
И винаги си говорят за миналото
пред хора - спокоен,
пред слънцето - бесен.

Анонси

Втечнявай ми душата
изливай ме грозно от живота си
между плочките,
като апокалипсис ме простирай.

И от тук ще се изпаря,
просто,
ще влизам през прозорците
ще ти тежа във синусите
тежък е студеният въздух,
кашля,
боли
и кристализира.

   Звезди по земята

Да бе във мрак
всичко дето се намираме
и вместо черна сянка
тя да беше бяла.
Слънцето да беше догоряло
а ние засияли.
Като картина във прозорец,
както светофари вечери мъждукат,
само хората да светят.
И както гледаме нагоре ние
засияло-гаснещите точки,
то отгоре да погледнат
и да казват -
отново паднаха звездите по земята.

"Из пейките до мен"

Жената на свободата

има огън в косата си

злато по чантата и обувките

от кожа и двете.

Свободата е в фееричната и рокля

грацията и в белия потник

и вълните – в къдриците и.

Жената на свободата вечеря

ябълка, малка, грозна, на петна,

преди малко откъсната.

Свободата носи черна ръкавица

на дясната ръка

с перли и часовници над нея.

Жената на свободата е на 40

и докато си мирише ръкавицата

не ми пука, че е луда,

защото е свободна!

      Глътка кафе

След девет години се връщам
на верандата дървена
без дъски на места
стои чашата още
(все се карахме
кой ще ги мие
и признавам тогава склони)
та кафето ми силно
и някога топло
чака ме още, изгнило.
Все те изнервяше
гадния навик
по хетрик цигари
на чаша кафе;
ти ми го правеше
толкова сладко,
че цигарата трета
чакаше я само глътка
а ти забърза
с куфари страшни
точно така
както аз пия кафе.
Сега теб те няма
след девет години,
но верандата пази
половинка цигара
и само глътка кафе.