Глътка кафе

След девет години се връщам
на верандата дървена
без дъски на места
стои чашата още
(все се карахме
кой ще ги мие
и признавам тогава склони)
та кафето ми силно
и някога топло
чака ме още, изгнило.
Все те изнервяше
гадния навик
по хетрик цигари
на чаша кафе;
ти ми го правеше
толкова сладко,
че цигарата трета
чакаше я само глътка
а ти забърза
с куфари страшни
точно така
както аз пия кафе.
Сега теб те няма
след девет години,
но верандата пази
половинка цигара
и само глътка кафе.