Бирата мирише на лято,
а ти си във рокля
без обувки.
Парка е домът ни,
а тревата леглото.
Китарата ти ми е полъх,
гласът ти ме убива,
тънък и нежен,
текстовете те разплакват
и започваш да пееш.
Не свършвай, като лятото
ще задам по подразбиране
и на теб, и на лятото
повторяй, но до безкрайност,
защото ти не омръзваш,
точно както лятото.