Поезията ми
е кошмарът ти
крещя ти нощем
чупя вещи
пускам гълъби през прозореца
хапят те комари
носят ти малария
пробождам те с думи
кървиш пагубно
забравяш ме агресивно
а нощем си ме спомняш
свеж въздух между кошмарите
бележки по пода
сутрин намираш
стихове писани
пращаш ги по пощата
нищо не получавам
щеше да ми тежи,
ако не бяха сънища,
поезията ми
е кошмарът ти
ти си виновна,
не аз, че ги пиша,
а ти -
че ми ги разказваш.