Кръгът миналото си губи
нощен влак на стоп качи ме
от спирката си първа
по текст перото плюеше
мастило сякаш
на всяка спирка.
През час
дните ми минават,
а когато обявиха
спирката последна,
към задната корица
тефтера си обърнах.
Пред изхода да скоча
просто поех на обратно.
Кръгът миналото си губи
и началото не помня
ще скоча пак от влака,
когато задната
и предната корици
отново срещнат себе си
в средата.