В автобуса сме много
жени и  мъже, средна възраст и още
аз те гледам
ти мен не
под ризата ти закопчана
тялото ти си представям
пленено гледам ръката ти празна
и моят пръстен си представям
сгодена
женена и остаряла
грозна, сбръчкана и размечтана.
дървена веранда,
кафето ни е слабо
заради кръвното и моят байпас
цигарите и те са слаби
не можахме да ги откажем
през прозореца вътре
снимки на децата ни европейски
гостуването ни във Франция
раждането на внуците
до тях и на децата
от нашата сватба
и някоя от среща
на кожения си каиш
заплетен от възли го нося
годежният ти пръстен
който тежи така от времето
сам иска да падне
на ръката ти гола
в този момент
в автобуса.
а ти слезе
преди мен.